Световни новини без цензура!
Stéphane Mandelbaum, Edgy Art and a Life Violently Cut Short
Снимка: nytimes.com
New York Times | 2023-12-22 | 15:37:34

Stéphane Mandelbaum, Edgy Art and a Life Violently Cut Short

Egon Schiele or Ana Mendieta, Amy Winehouse or the Notorious B.I.G.: Когато един художник умира млад, умира извънредно, може да бъде мъчно е да не планирам края върху всичко, което е било преди. С белгийския художник Стефан Манделбаум, обект на разтърсваща ретроспекция в Центъра за изобразяване, казусът е същият.

В началото на 80-те години той трескаво рисува обезобразени себе си портрети, наситени изображения на евреи и нацисти и подиуми от долнопробния нощен живот в Брюксел. Той работеше в огромен мащаб, въпреки и с нищо по-хитро от химикалка; рисунките му бяха малко пънк, само че доста по-трагични; той се изправи пред историята на Холокоста, както и към наследството на белгийския колониализъм, с искреност и дръзновение, каквито единствено няколко художници могат да съберат.

Той беше нещо като академик — както и баснописец и апаш, заплетен в кражбата на Модилиани, който се оказа подправен. В началото на 1987 година играещи деца откриват натрупа му на пусто място, лицето му е обезобразено от пръски киселина. Той беше на 25.

покажете по-рано тази година в Еврейския музей в Брюксел.) Той не беше учтив в еврейската религия, само че се сближи с дядо си, Сулим (Саломон) Манделбаум, полски преселник, оживял от Холокоста. В две рисунки тук на дядо си Саломон носи безстрастното изражение на фотография за идентичност. Яката на ризата му стига чак до брадичката му, а плътното и мощно излюпване на Манделбаум кара устните му да наподобяват нарязани или подути. В по-добрия от двата портрета лицето на дядо му се дави в бял лист, макар че Манделбаум е присъединил десетки дребни драскулки от едната страна: танкове, стрелци.

Пиер Голдман, воин на френската левица, погубен в общи линии дневна светлина през 1979 година, се трансформира в голямо ентусиазъм за Манделбаум, който му посвещава един от най-големите си портрети, допълнен с порно колажи. Той също по този начин построява мавзолей от гей художници-престъпници: Артър Рембо, Франсис Бейкън, Пиер Паоло Пазолини, Юкио Мишима, Райнер Вернер Фасбиндер. Красивият Пазолини, самият той погубен през 1975 година, е неразпознаваем в двата му портрета на Манделбаум: оредяла коса, разпръснати бузи, издаден нос.

Sturmabteilung (щурмовите отряди на Хитлер с кафяви ризи) наподобява издут и отпаднал и на двата огромни листове, макар че всяка рисунка е по-хуманна и затова по-страшна от карикатурата. В един от тях художникът още веднъж употребява мощно помрачаване към очите и устните, а многочислените следи от гуми го карат да наподобява начупен, разслоен. В другата думата „ кошер “ се появява с еврейски букви върху жилетката на нациста; еякулиращ фалос се обрисува към лентата му със свастика.

В ръката на Манделбаум нацисткият офицер неприятно наподобява на оживелия дядо на художника. Всъщност всички тук, от Рьом през Пазолини до Голдман и нощните сови от Брюкселоа, си наподобяват малко, с подути бузи, изтощени очи, мазна коса, носове на пияници. Границата сред жертва и подтисник, почтен и отговорен, безнадеждно се размива. Дори Холокостът, за който не би трябвало да е допустима морална двоякост, се трансформира за Манделбаум в извор на подозрение в себе си и параноя. Когато погледнете неговите рисунки на Йозеф Гьобелс отстрани, по средата на изречението в някакво истерично изявление, не можете да пропуснете приликата с отворените профили на самия Манделбаум: като gueule cassée, сакат оживял, който гледа в предишното и може да направи нищо с изключение на писъци.

Кара Уокър и Поуп. В тази страна Манделбаум виждаше личната си еднаквост не като твърда почва, а като нещо с напрежение и недисциплинирано и човек можеше да въздържа кошмарите си толкоз дълго. Убийството на художника постоянно ще оформя приемането му, само че има шест милиона по-ранни смъртни случаи, които преследват неговите разчувствани, презрителни, сложни за разклащане фотоси. И въпреки всичко за Манделбаум нацистът, колкото и евреинът, беше вероятен аватар — тъй като всяка рисунка беше автопортрет, а изкуството не можеше да бъде нищо друго.

< strong class= " css-8qgvsz ebyp5n10 " > Stéphane Mandelbaum
До 18 февруари 2024 година в Drawing Center, 35 Wooster Street, SoHo; (212) 219-2166; drawingcenter.org.

Източник: nytimes.com


Свързани новини

Коментари

Топ новини

WorldNews

© Всички права запазени!